Наука

Историята на антропологичните изследвания в България датира от последните десетилетия на ХІХ век, когато редица чуждестранни учени се заемат да изследват българското население. Първият българин, организирал и систематизирал мащабни антропологични изследвания е академик Стефан Ватев (1866 – 1946 г.).
Класическият период на антропологията у нас (първата половина на ХХ век) е свързан с дейността и работата на д-р Крум Дрончилов (1889–1925 г.), Панайот Ганев, Рафаил Попов и преди всичко с постиженията на академик Методий Попов (1881 – 1954 г.), който издава обобщаващата монография “Антропология на българския народ”. Изследванията на проф. д-р Милко Балан (1888 – 1973 г.) също допринасят за развитието на антропологията.
Съвременният етап на антропологичните изследвания в България започва с обособяването на Секция по антропология и анатомия на човека в Института по морфология при БАН през 1953 г., чийто пръв ръководител е чл.кор.д-р Димитър Каданов (1900 – 1982 г.). В продължение на години колективът на секцията работи по реализиране на националната програма “Антропологична характеристика на населението на България” с две научни задачи: “Антропологична характеристика на съвременното население на Република България” и “Палеоантропологична характеристика на населението, живяло по нашите земи в древността, по данни от археологически разкопки”.

Проекти

Изследване на телесния състав

В Национален антропологичен музей специалистите от секция по “Антропология и анатомия” към ИЕМПАМ при Българска академия на науките правят безплатно оценка на телесния състав чрез анализ на биоелектрическия импеданс, посредством специализирана апаратура. Апаратът е проектиран за измерване на деца и възрастни във възрастовия диапазон от 3 до 99 години. Чрез анализатора на телесния състав се определят: телесното тегло, количеството на мазнини в тялото, мускулната маса и количеството на вода в организма. Отчитат се още и индексът на телесната маса (Body mass index), съотношението талия/ханш, процентното съдържание на мазнини в тялото, както и количеството на висцералните мазнини, които са основни показатели за наличието или липсата на наднормена охраненост. Събраните данни ще бъдат обработени статистически и използвани с научни цели в направление “Физическа характеристика на съвременното население на България”. По-подробна информация и заявка за участие в това изследване може да направите на следния телефон: 02 / 8718375

Национална костница

В етап на изграждане е Национална костница като неразделна част от музея. Предназначението на това хранилище без аналог в България е да съхранява както известни и изследвани вече костни останки, така и находки от предстоящи археологически проучвания. Нейното организиране и укрепване е основен приоритет на музейните специалисти, които правят научно описание по обекти/комплекси на натрупания антропологичен материал. Той се подлага на консервация и реставрация, като става достъпен за работа и изследвания от всички заинтересувани български и чужди специалисти.

Лаборатория

НАМ разполага с оборудвана лаборатория за изследване, консервация и реставрация на антропологичния материал, постъпващ в музея от археологически обекти на територията на нашата страна.
Достъп до лабораторията за външни лица може да бъде разрешен след предварителна заявка.
Правилник за работа с костния материал и вътрешния ред.

Фондове

Богатият фонд на НАМ включва костни останки, разкрити при археологически разкопки, провеждани на територията на цялата страна от 50-те години на ХХ век до днес и продължава да се попълва непрекъснато. Проучването на останките помага за големия научен напредък в области като археология, социална антропология, биология на човека, история на заболяванията и медицината, палеоепидемиология, биоархеология, палеодемография, физическа антропология и генетиката. Напредъкът в технологиите е предпоставка за разширяване методите на изследване на костния материал, което го превръща в много ценен източник на разнообразна информация за живота на нашите предци, която предаваме на нашите посетители.
Лятно работно време за посетители:
(1 май – 30 Септември)
Понеделник: 12:00 – 17:00 ч.
Вторник – Неделя: 09:00 – 17:00 ч.
Зимно работно време за посетители:
(1 Октомври – 30 Април)
Понеделник: 12:00 – 17:00 ч.
Вторник – Събота: 09:00 – 17:00 ч.
Лятно работно време за посетители:
(1 май – 30 Септември)
Понеделник: 12:00 – 17:00 ч.
Вторник – Неделя: 09:00 – 17:00 ч.
Зимно работно време за посетители:
(1 Октомври – 30 Април)
Понеделник: 12:00 – 17:00 ч.
Вторник – Събота: 09:00 – 17:00 ч.